Jacdac: сензорите, които micro:bit разпознава сам

Познат ли ви е този час? Двадесет и четири деца, двадесет и четири платки, и първите дванадесет минути минават в един и същ разговор, повторен единадесет пъти: „Не работи.“ - „На кой порт си го включил?“ - „На третия.“ - „А в програмата кой си избрал?“ - „Първия.“

Загубеното време в час по електроника рядко отива в сложни идеи. Отива в свързване. И почти винаги отговорът е един и същ: грешен порт, или кабел, пъхнат обърнато.

Jacdac е опит този разговор да изчезне. Не защото децата станат по-внимателни, а защото въпросът „на кой порт е“ просто го няма в програмата.

Разликата в едно изречение

При познатите системи с портове вие казвате на програмата кое къде е включено. При Jacdac програмата разбира сама кое е включено.

Звучи като дребно удобство. Не е. То променя кой блок пише детето, в какъв ред се случват нещата в часа, и какво вижда на екрана, преди да е написало ред код.

Какво всъщност е Jacdac

Jacdac не е просто друг конектор. Това е отворен стандарт, разработен от изследователското звено на Microsoft и описан в рецензирани научни публикации. Чертежите на хардуера и кодът са публични.

Технически това е шина с три проводника - маса, захранване и данни - с конектор, изпълнен направо върху ръба на платката. Устройствата се навързват едно след друго по общата шина.

Ключовото е какво стои вътре в модула. При обикновения сензорен модул има само сензорния елемент: той подава напрежение, а платката го разчита. При Jacdac всеки модул носи собствен малък микроконтролер, който се представя на шината и казва какъв е и какво умее. Затова редакторът може да го разпознае.

	Модул с пинове (GVS)	Модул с RJ11 (PlanetX)	Jacdac
Какво има в модула	само сензорният елемент	само сензорният елемент	собствен микроконтролер
Избирате ли порт в кода	да, пишете пина	да, избирате J1 до J4	не - такова поле няма
Разпознаване	ръчно	ръчно	автоматично
Включване в движение	не	не	да, без рестарт
Кой слага блокчетата	вие	вие	редакторът, за закачения модул
Вижда ли се стойността преди код	не	не	да, в симулатора
Модули от различни марки	не	не	да - отворен стандарт

Последният ред заслужава уточнение, защото е лесно да се преувеличи. Спецификацията на Jacdac определя размерите на платката, конектора, кабела и дори силата, с която щраква. Съвместимостта идва от слоя „услуги“: два модула, които предлагат една и съща услуга - например измерване на светлина - са взаимозаменяеми, независимо кой ги е произвел. Другият голям производител на Jacdac модули е KittenBot. Няма сертификационна програма и ние не сме тествали модули на различни марки един с друг - казваме какво пише в стандарта, не какво сме проверили на място.

Какво се променя в класната стая

1. Стойността се вижда, преди да има програма

Щом закачите модул, MakeCode го засича и започва да показва живата му стойност в симулатора на екрана. Детето върти енкодера и гледа как числото се мени. Закрива сензора за светлина с длан и вижда как стойността пада.

Това е силен момент за въвеждащ урок: връзката „физическо действие - число“ се вижда преди да има какъвто и да е код. При другите системи същото изисква първо да се напише програма, която показва стойността, и чак тогава идва наблюдението.

2. Блокчетата се появяват за това, което е закачено

След като редакторът разпознае модула, натискате бутона ADD BLOCKS и блокчетата за точно този модул влизат в палитрата. Не търсите в списък от сто блока кои са за вашия сензор - редакторът ги дава.

3. Модул се добавя, без да се спира нищо

Веригата може да се разширява в движение. Детето работи с бутона, после решава да добави светлинния сензор - закача го и продължава, без да сваля програмата отново.

Двата капана, които струват първите десет минути от часа

Нито едното не е очевидно и нито едното не е написано на кутията. Ако ги знаете предварително, първият урок върви гладко.

Как се кара, стъпка по стъпка

1. Отворете нов проект в MakeCode за micro:bit.
2. Разширения, потърсете Jacdac, добавете го.
3. Свържете micro:bit с кабела. При първо пускане заредете празната програма.
4. Нагласете ключето за захранване според това откъде взимате ток - от micro:bit или от външен захранващ модул.
5. Закачете сензор. Редакторът го засича и показва стойността му в симулатора.
6. Натиснете ADD BLOCKS и пишете програмата.

Готови проекти, които можете да отворите веднага

Microsoft поддържа страница с примерни проекти за Jacdac. Четири от тях се правят точно с модулите в комплекта по-долу - отваряте, пускате, и имате урок.

Проекти с модулите от комплекта

• Rotary Sound Bender - звук, който се мени от въртящия енкодер
• Light Sound Bender - звук, управляван от осветеността в стаята
• Magnetic Sound Bender - звук, който реагира на магнит
• Sound LED - нивото на звука, показано върху светодиодния пръстен
• Button Smasher - колко пъти ще натиснеш бутона за десет секунди
• Jacdac в MakeCode - официалната страница с въведението и пълния списък проекти

Какво има в комплекта

Комплектът Jacdac Smart Exploration съдържа разширителната платка Jacdac:bit с пет порта, два бутона, въртящ енкодер, сензор за движение, сензор за светлина, сензор за магнитно поле, светодиоден пръстен, пет кабела по 10 см, един по 25 см и USB кабел. Платката подава ток към модулите и има ключе за избор дали го взима от micro:bit или от външен източник.

Комплектът и платката

Jacdac Smart Exploration - сензори с автоматично разпознаванеELECFREAKS · 77,50 €Виж продукта →BBC micro:bit V2 Starter комплектmicro:bit · 24,54 €Виж продукта →

Кога Jacdac не е правилният избор

Ще бъдем честни, защото иначе съветът не струва нищо.

• Когато трябват мотори и конструкция. Jacdac е за сензори и бързо свързване. За роботи, които се движат и строят, системата е друга - там е мястото на конструкторските комплекти с мотори.
• Когато вече имате пълен комплект сензори. Ако училището разполага със сензори по друга система и те работят, подмяната заради удобството при свързване рядко си струва.
• Когато целта на урока е самото свързване. Ако учите точно как се прави верига, кое е маса и кое сигнал, системата с отделни пинове е по-честната. Jacdac нарочно крие тази сложност - а когато тя е темата, криенето пречи.

Най-добре се вписва там, където сензорът е средство, а не тема: час по природни науки с измерване, въвеждащ урок по програмиране, проектна седмица, или кабинет с много деца и малко време.

Накратко

• Jacdac е отворен стандарт на Microsoft, не просто друг конектор.
• Всеки модул носи собствен микроконтролер и се представя сам - затова редакторът го разпознава.
• В кода няма поле за избор на порт.
• Стойността на сензора се вижда в симулатора, преди да има програма.
• Два капана: празна програма при първо пускане и ADD BLOCKS за всеки нов вид модул.
• Не е заместител на конструкторските комплекти с мотори.