Безплатна доставка над 99 ЕВРО | Сигурно плащане | Официална фактура
Кадмий (Cd) — химичен елемент №48

Токсичен и биоакумулативен. Някога е давал ярко жълтото в художническите бои; днес е предимно в акумулаторните батерии и постепенно се изважда от употреба.

№48
Преходен метал
Cd
Кадмий
Атомна маса: 112.41 u
Кадмий — химичен елемент
Кадмий — Cd · №48

Кадмий (Cd) — химичен елемент №48

Кадмий химичен елемент с атомен номер 48 е метал с двойнствена история: веднъж е озарявал платната на импресионистите с наситено жълто, а след това се е превърнал в мълчаливия работник в никел-кадмиевите батерии. Днес го познаваме най-вече като токсична заплаха — биоакумулативен, упорит и неуморно преследван от регулаторите по целия свят. Тази противоречивост го прави един от най-интригуващите преходни метали в периодичната таблица на елементите.

Характеристика Стойност
Атомен номер 48
Атомна маса 112.41 u
Категория Преходен метал
Период 5
Група 12
Електронна конфигурация [Kr] 4d¹⁰ 5s²
Електроотрицателност (Полинг) 1.69
Плътност 8.69 g/cm³
Точка на топене 594 K (321 °C)
Точка на кипене 1040 K (767 °C)
Откривател Фридрих Щромайер
Година на откриване 1817 г.
Физични данни
🌡️
321°C
Точка на топене
💧
767°C
Точка на кипене
1.69
Електроотрицателност
⚖️
8.69 g/cm³
Плътност
Атомен модел на Бор
Cd

Атомен модел на Бор — Кадмий

K: 2е⁻L: 8е⁻M: 18е⁻N: 20е⁻
Орбитали и конфигурация
Електронна конфигурация — [Kr] 4d¹⁰ 5s²
[Kr]
4d¹⁰
↑↓
↑↓
↑↓
↑↓
↑↓
5s²
↑↓
s-орбиталиd-орбитали
Точка на топене (°C) — Кадмий спрямо групата
Zn
420
Cd
321
Hg
-39
Емисионен спектър — Кадмий (типичен)
400450500550600650700
Видима светлина 380–700 nm · Белите линии са емисионни пикове
Сравнение в Група 12
Zn
Цинк
№30
Маса65.380 u
Т° топене420°C
ЕО1.65
Cd
▶ Кадмий
№48
Маса112.41 u
Т° топене321°C
ЕО1.69
Hg
Живак
№80
Маса200.59 u
Т° топене-39°C
ЕО2.0

История на откриването

В началото на XIX век немският химик Фридрих Щромайер работи като инспектор на аптеките в Хановер — длъжност, която звучи скучно, но се оказва идеалната позиция за едно неочаквано откритие. През 1817 г. той проверява партида цинков карбонат, предназначена за медицинска употреба, и забелязва нещо странно: при нагряване образецът пожълтява. Чистият цинков карбонат не трябваше да прави това. Щромайер не отминава аномалията — изолира примеса и открива изцяло нов метал, когото кръщава cadmium, по латинското наименование на цинковата руда cadmia (каламинит).

Почти едновременно и независимо германският лекар Карл Херман прави същото откритие, работейки с подобни цинкови препарати. Независимото паралелно откритие не е рядкост в историята на химията — свидетелство за това колко тясно са свързани кадмий и цинк в природата. Двата метала са геохимически побратими: кадмият рядко се среща самостоятелно, а почти винаги като примес в цинкови минерали, особено в сфалерит (ZnS). Тази химична близост дълго е пречела на учените да подозират съществуването на отделен елемент.

В следващите десетилетия шведският учен Йонс Якоб Берцелиус — авторитетът, чиято дума в тогавашната химия е закон — потвърждава откритието на Щромайер и помага за установяването на атомното тегло на новия елемент. Кадмий химичен елемент постепенно навлиза в научните атласи и лабораториите, макар практическото му приложение да чака векове напред.

Физични свойства

Кадмият е мек, сребристо-бял метал с лека синкава нюансировка. Лесно се реже с нож и оставя следа върху хартия — свойства, характерни за металите с относително ниска твърдост. Точката му на топене е 321 °C, което го нарежда сред по-леснотопимите преходни метали и го прави удобен за нискотемпературни сплави. Точката на кипене от 767 °C е забележително ниска за метал с такава плътност (8.69 g/cm³) — факт, който говори за относително слабите металически връзки в кристалната му решетка.

Когато кадмиева пръчка се огъва, тя издава характерен „крякащ" звук, наречен на английски tin cry (въпреки че явлението е по-познато при калая). Този звук е следствие от двойниковането на кристали при механична деформация. Cd елементът кристализира в хексагонална плътно наредена структура, а електропроводимостта му е добра, макар и значително по-ниска от тази на медта или среброто. Изотопният му профил е разнообразен: осем стабилни изотопа, като най-разпространеният е ¹¹⁴Cd (28.73%).

Химични свойства

Кадмият принадлежи към 12-та група на периодичната таблица, заедно с цинка и живака. Електронната му конфигурация [Kr] 4d¹⁰ 5s² обяснява защо доминиращата му окислителна степен е +2 — двата електрона от 5s подниво се йонизират сравнително лесно, а напълно запълненото 4d подниво е химически инертно при стандартни условия. За разлика от живака, при кадмия окислителна степен +1 е изключително рядка и нестабилна.

При стайна температура кадмият е защитен от тънък оксиден слой (CdO), подобно на алуминия, което го прави относително устойчив на въздух. При нагряване обаче реагира с кислород, сяра, халогени и азотна киселина. Реакцията с хлор при повишена температура дава CdCl₂ — водоразтворима сол, широко използвана в лабораторната практика. Кадмиевият сулфид (CdS) е забележително съединение: в зависимост от размера на кристалите може да варира от жълто до оранжево-червено, а именно тази особеност го е правила незаменим пигмент в художествените бои.

Кадмий свойства от особен интерес представлява способността му да образува халкогениди с изключителни полупроводникови характеристики. Кадмиев телурид (CdTe) и кадмиев селенид (CdSe) са активни материали в тънкослойните соларни клетки и в квантовите точки — нанокристали, чиято флуоресцентна светлина може да се настройва чрез размера им. Именно CdSe квантовите точки донесоха Нобелова награда по химия на Алексей Екимов, Луис Брус и Мунги Бавенди през 2023 г.

Къде го срещаме

Най-разпознаваемото приложение на кадмия са никел-кадмиевите (NiCd) акумулаторни батерии — онези презареждаеми клетки, които доминираха пазара преди литий-йонните технологии. Те все още се използват в индустриални инструменти, авиационни системи и аварийно захранване, тъй като издържат изключително много цикли на зареждане и работят надеждно при ниски температури.

В миналото кадмиевите пигменти — жълто (CdS), оранжево (CdS·CdSe) и червено (CdSe) — са задължителна принадлежност в ателиетата на художниците. Клод Моне, Анри Матис и Паул Гоген са използвали кадмиево жълто за онези наситени, светоустойчиви тонове, които са невъзможни с органичните багрила от XIX век. Днес употребата на тези пигменти в ЕС е силно ограничена поради токсичността им.

Кадмият присъства и в галванизирането (кадмиево покритие) на стоманени части за аерокосмическата и военната промишленост, където се ценят неговата устойчивост срещу корозия в морска среда и доброто му сцепление с бои и покрития. Освен това се влага в нискотемпературни запоечни сплави — например сплавта на Ууд (50% бисмут, 25% олово, 12.5% калай, 12.5% кадмий), която се топи при едва 70 °C.

Любопитна съвременна употреба са кадмиевите квантови точки в дисплеи и биомедицински изображения, макар и регулаторният натиск да тласка индустрията към безкадмиеви алтернативи. Ако се интересувате как елементите около кадмия в периодичната таблица споделят или контрастират тези приложения, разгледайте нашия пълен наръчник по периодична таблица на елементите.

Биологична роля

Кадмият е изключение сред биологично значимите метали — не изпълнява известна физиологична функция при хората, а е класифициран като категория 1 канцероген от Международната агенция за изследване на рака (IARC). Основните пътища на попадане в организма са инхалация (дим и прах при промишлено производство), хранителни продукти (особено черен дроб, бъбреци, зърнени и листни зеленчуци от замърсени почви) и тютюнев дим.

Веднъж попаднал в тялото, кадмият се натрупва предимно в бъбреците и черния дроб с биологичен полуживот от 10 до 30 години — толкова бавно се елиминира, че хроничното излагане може да доведе до необратимо бъбречно увреждане. Класическото отравяне с кадмий е болестта итай-итай („ай-ай" на японски — описателно за болката), открита в Япония след Втората световна война: поливни води, замърсени с кадмий от мина, са довели до масова остеомалация и бъбречна недостатъчност сред местното население. Единственото известно изключение в биологията е морският диатом Thalassiosira weissflogii, при когото карбоанхидразата с кадмиев йон замества цинковата — уникален случай на биологично „полезен" кадмий.

Любопитни факти

  • Ядрен абсорбер. Изотопът ¹¹³Cd има един от най-високите напречни сечения за поглъщане на топлинни неутрони сред всички стабилни нуклиди — факт, използван при проектирането на управляващи пръти в ядрени реактори.
  • Грешка, довела до откритие. Щромайер е открил кадмия именно защото е бил достатъчно любопитен да разследва „дефектна" партида лекарство вместо просто да я конфискува — урок за стойността на научната педантичност.
  • Квантови точки и Нобел. CdSe нанокристалите са централният обект в изследванията, довели до Нобеловата награда по химия за 2023 г. — наградата за квантовите точки директно е свързана с кадмий химичен елемент.
  • Забраната в ЕС. Регламент REACH на Европейския съюз ограничава кадмий свойства и употреба в бижута, пластмаси и покрития под строги прагове — знак, че регулаторите третират елемента като заплаха, а не като ресурс.
  • Геохимически близнак на цинка. Йонният радиус на Cd²⁺ е толкова близък до този на Zn²⁺, че кад
    Тест за елемента
    Колко знаеш за Кадмий?

    5 въпроса — по 20 точки всеки. Максимален резултат: 100.

    📬 Безплатно сваляне
    Постер на периодичната таблица + 5 работни листа

    Формат A3 за принт • Работни листа за 7–12 клас
    Изпращаме на имейла ти веднага.

Подобни статии

Индий (In) — химичен елемент №49
Индий (In) — химичен елемент №49
Достатъчно мек, за да се драска с нокът. Индиево-калаеният оксид прави сензорните екрани прозрачни и проводими. Виж всички елементи Интерактивна периодична таблица — 118 елемента Отвори таблицата →...
Цинк (Zn) — химичен елемент №30
Цинк (Zn) — химичен елемент №30
Поцинкова стоманата срещу ръжда, бори се с настинката и захранва първите батерии (цинк-въглеродните). Виж всички елементи Интерактивна периодична таблица — 118 елемента Отвори таблицата → №30...
Сребро (Ag) — химичен елемент №47
Сребро (Ag) — химичен елемент №47
Най-добрият електропроводник сред всички елементи. Стои зад фотографския филм, огледалата и първите монети. Виж всички елементи Интерактивна периодична таблица — 118 елемента Отвори таблицата → №47...