Безплатна доставка над 99 ЕВРО | Сигурно плащане | Официална фактура

Кръстен на шведското селце Итерби — което заема името си на четири елемента (Y, Yb, Tb, Er) от една-единствена кариера.

№39
Преходен метал
Y
Итрий
Атомна маса: 88.906 u
Итрий — химичен елемент
Итрий — Y · №39

Итрий (Y) — химичен елемент №39

Малко селца в света могат да се похвалят, че са дали името си на цели четири елемента от периодичната таблица. Итерби — тихо шведско място край Стокхолм — е едно от тях, а итрий е първото, което е открито от камъните на неговата кариера. Сребристосив метал с нетривиална химия, итрий химичен елемент е онзи тих работник зад кулисите на модерната технология, когото рядко споменават, но без когото доста неща просто не биха работили.

Свойство Стойност
Атомен номер 39
Атомна маса 88.906 u
Категория Преходен метал
Период / Група 5 / 3
Електронна конфигурация [Kr] 4d¹ 5s²
Електроотрицателност (Полинг) 1.22
Плътност 4.469 g/cm³
Точка на топене 1799 K (1526 °C)
Точка на кипене 3609 K (3336 °C)
Откривател Йохан Гадолин
Година на откриване 1794 г.
Физични данни
🌡️
1 526°C
Точка на топене
💧
3 336°C
Точка на кипене
1.22
Електроотрицателност
⚖️
4.469 g/cm³
Плътност
Атомен модел на Бор
Y

Атомен модел на Бор — Итрий

K: 2е⁻L: 8е⁻M: 18е⁻N: 11е⁻
Орбитали и конфигурация
Електронна конфигурация — [Kr] 4d¹ 5s²
[Kr]
4d¹
·
·
·
·
5s²
↑↓
s-орбиталиd-орбитали
Точка на топене (°C) — Итрий спрямо групата
Sc
1 541
Y
1 526
Емисионен спектър — Итрий (типичен)
400450500550600650700
Видима светлина 380–700 nm · Белите линии са емисионни пикове
Сравнение в Група 3
Sc
Скандий
№21
Маса44.956 u
Т° топене1 541°C
ЕО1.36
Y
▶ Итрий
№39
Маса88.906 u
Т° топене1 526°C
ЕО1.22

История на откриването

През 1787 г. шведският любител-минералог Карл Аксел Аренениус открива в кариерата край Итерби тъмен, необичайно тежък минерал, който нарекъл иттербит. Находката попада в ръцете на финландско-шведския химик Йохан Гадолин, който през 1794 г. анализира минерала и изолира нов метален оксид — итрия. Гадолин е убеден, че е намерил нов елемент, но техниките от онова време не позволяват пълно разделяне на чистото вещество. Иттербитът по-късно е преименуван на гадолинит в негова чест — и така минералът носи едно изследователско и едно откривателско признание едновременно.

Историята обаче се усложнява. Шведският химик Йонс Якоб Берцелиус и неговият колега Вилхелм Хизингер продължават работата по „итрия" и постепенно стават ясни признаци, че тя не е еднородна — тоест в нея се крият множество различни елементи. Разплитането на този химически възел отнема десетилетия: от гадолинита в крайна сметка са изолирани итрий, итербий, тербий и ербий — четири елемента, кръстени на едно и също шведско селце с население от няколкостотин души. Чистият метален итрий е получен едва през 1843 г. от Карл Густав Мосандер, след поредица от умело проведени фракционни кристализации.

Показателно е, че откритието на итрий предхожда самата концепция за периодичния закон с почти осем десетилетия. Когато Дмитрий Менделеев съставя своята таблица, итрий вече е достатъчно добре охарактеризиран, за да заеме точното си място — атомен номер 39 — без да налага корекции. За пълна картина на позицията му сред останалите елементи вижте периодичната таблица на елементите.

Физични свойства

Итрий е сребристобял метал с лек восъчен блясък на прясно срязана повърхност. Плътността му от 4.469 g/cm³ го нарежда в категорията на „леките" преходни метали — значително по-лек от желязото, но по-тежък от алуминия. Топи се при 1526 °C и кипи при внушителните 3336 °C, което го прави термично устойчив материал, подходящ за приложения при екстремни температури.

Кристалната структура на итрий при стайна температура е хексагонална плътноопакована (hcp). При натискане над около 4 GPa металът претърпява фазов преход към самарий-тип структура, а при още по-висок натиск — към двойна hcp. Механично е доста мек (твърдост 2 по скалата на Викерс), пластичен и лесно се изтегля на тел или вали на листове. Електропроводимостта му е умерена — около 1.8 × 10⁶ S/m, съизмерима с тази на манган.

Интересна особеност е, че прахът от итрий е нестабилен на въздух и може да се самозапали — ефект, обусловен от изключително голямото съотношение повърхност/обем, при което оксидацията се ускорява до степен на запалване. Компактният метал обаче се покрива само с тънък пасивиращ оксиден слой и остава сравнително инертен при стайна температура.

Химични свойства

Итрий химичен елемент притежава електронна конфигурация [Kr] 4d¹ 5s², което определя доминиращата му окислителна степен +3. Тривалентните съединения на итрий са термодинамично стабилни и формират широк набор от соли, оксиди и комплекси. За разлика от много тежки преходни метали, итрий не проявява +2 или +1 окислителни степени при стандартни условия — химията му е впечатляващо „чиста" и предвидима.

С кислород образува итриев(III) оксид, Y₂O₃, — бяло кристално вещество с изключително висока точка на топене (2425 °C) и ниска разтворимост. Оксидът е термично и химически устойчив, с широка забранена зона (~5.6 eV), което го прави прозрачен в UV-диапазона. Именно тази комбинация от свойства го прави предпочитан матричен материал за луминофори и лазерни кристали.

С халогените — флуор, хлор, бром — итрий реагира директно при нагряване, давайки съответните тривалентни халогениди: YF₃, YCl₃ и т.н. YF₃ е особено интересен заради ниския си коефициент на пречупване и приложенията в оптичните покрития. С водата реакцията при стайна температура е бавна, но при нагряване или под формата на прах се ускорява значително, отделяйки водород. Итрий се разтваря лесно в разредени минерални киселини, образувайки безцветни разтвори на Y³⁺ йони, които в неутрална среда бързо се хидролизират до колоиден хидроксид.

Къде го срещаме

Макар да не е сред широко известните елементи, итрий свойства са ключови за няколко конкретни и лесно разпознаваеми технологии. Старите катодно-лъчеви телевизори дължат ярко-червения си цвят на итриев оксисулфид, легиран с европий (Y₂O₂S:Eu³⁺) — съединение, което превръща електронния лъч в интензивна червена светлина с висока цветова наситеност. Именно то прави цветната картина на CRT-мониторите толкова жива.

В съвременните LED и луминесцентни осветителни тела итриев алуминиев гранат (YAG, Y₃Al₅O₁₂), легиран с церий, е стандартен луминофор, превръщащ синята светлина от светодиода в топлобяла. Познатата „топлобяла" крушка е до голяма степен химия на итрия. Същият кристал — YAG — е и матрицата за класическия Nd:YAG лазер, използван в офталмологията, дерматологията, металообработването и много изследователски приложения.

Итрий влиза и в свръхпроводящата керамика YBCO (YBa₂Cu₃O₇), един от първите „топли" свръхпроводници с критична температура над 77 K — температурата на течния азот. Това е практически важна граница, защото охлаждането с течен азот е многократно по-евтино от охлаждането с течен хелий. YBCO се използва в магнитни лагери, прототипи на магнитно-левитиращи транспортни системи и изследователска апаратура. Добавен в стомани и сплави с алуминий или магнезий, Y елемент подобрява устойчивостта им на окисление при висока температура.

Биологична роля

Итрий не играе установена биологична роля при хората или при повечето организми. Концентрацията му в човешкото тяло е изключително ниска — около 0.5 mg в целия организъм, концентрирани предимно в черния дроб и бъбреците. Йоните Y³⁺ могат да имитират калциевите йони Ca²⁺ заради сходния им йонен радиус, което теоретично би могло да наруши биохимични процеси, зависещи от калций. На практика обаче разтворимите итриеви соли са с ниска токсичност при умерено излагане.

По-интересна е историята на радиоактивния изотоп итрий-90 (⁹⁰Y), който се използва в медицинската радиотерапия. Прикрепен към моноклонални антитела или към микросфери, ⁹⁰Y може да бъде доставен директно в туморна тъкан — техника, известна като радиоимунотерапия. Бета-излъчването с енергия около 2.27 MeV унищожава раковите клетки с минимално увреждане на околните тъкани. Изотопът се получава изкуствено и има период на полуразпад от около 64 часа — достатъчно дълъг за клинична употреба, но достатъчно кратък, за да не натоварва пациента дълго.

Любопитни факти

  • Едно селце, четири елемента. Итерби е единственото място на Земята, чието топоним стои зад четири химични елемента: итрий (Y), итербий (Yb), тербий (Tb) и ербий (Er). Минералогичната история на тази кариера е своеобразен рекорд в периодичната таблица на елементите.
  • Моноизотопен елемент. В природата итрий съществува само като един стабилен изотоп — ⁸⁹Y. Това е сравнително рядка ситуация сред преходните метали и прави спектроскопията на итрия особено „чиста" — нито едно естествено изотопно усложнение.
  • Лекият „тежкоземен". Въпреки че итрий не е лантанид, той рутинно се класифицира и добива заедно с тежките редкоземни елементи, защото се среща в едни и същи минерали и има сходни химически свойства. Геохимиците го включват в групата на „тежките редкоземни" по геохимична конвенция, а не по електронна структура.
  • Прозрачна броня. Итриев оксид Y₂O₃ и итриев флуорид YF₃ са изследвани като компоненти на прозрачна керамична броня — материал, по-твърд от стъклото, по-лек от стоманата и оптически прозрачен в инфрачервения диапазон, което е от значение за нощни пр
    Тест за елемента
    Колко знаеш за Итрий?

    5 въпроса — по 20 точки всеки. Максимален резултат: 100.

    📬 Безплатно сваляне
    Постер на периодичната таблица + 5 работни листа

    Формат A3 за принт • Работни листа за 7–12 клас
    Изпращаме на имейла ти веднага.

    Разгледайте всички Химия в Uchitel.bg →