Реактив на Бенедикт 100 ml.

Описание

Реагентът на Бенедикт (често наричан качествен разтвор на Бенедикт или разтвор на Бенедикт) е химичен реагент и сложна смес от натриев карбонат, натриев цитрат и меден (II) сулфат пентахидрат.[1]

Често се използва вместо разтвора на Fehling за откриване на наличието на редуциращи захари. Наличието на други редуциращи вещества също дава положителен резултат.

Такива тестове, които използват този реагент, се наричат тестове на Бенедикт. Положителният тест с реагента на Бенедикт се показва чрез промяна на цвета от ясно синьо до керемиденочервено с утайка.

За качествено определяне на глюкоза

(За качествено определяне на глюкоза)

Кръстен е на американския химик Стенли Роситър Бенедикт. Реагентът на Бенедикт (често наричан качествен разтвор на Бенедикт или разтвор на Бенедикт) е химически реагент и сложна смес от натриев карбонат, натриев цитрат и меден (II) сулфат пентахидрат. Често се използва вместо разтвора на Fehling за откриване на наличието на редуциращи захари. Наличието на други редуциращи вещества също дава положителен резултат. Такива тестове, използващи този реагент, се наричат тестове на Бенедикт. Положителният тест с реактива на Бенедикт се показва чрез промяна на цвета от ясно синьо към червено с утайка.

Подробно описание

Като цяло, тестът на Бенедикт открива наличието на алдехиди, алфа-хидрокси-кетони и полуацетали, включително тези, които се срещат в някои кетози. По този начин, въпреки че кетозата фруктоза не е строго редуцираща захар, тя е алфа-хидрокси-кетон и дава положителен тест, тъй като се превръща в алдоза глюкоза и маноза от основата в реагента.

Тестът на Бенедикт работи, като редуцира захарите, загряти в присъствието на основа, до силно редуциращи видове, известни като енедиоли. Новообразуваните ендиоли продължават да редуцират медните (Cu2+) съединения, присъстващи в реактива на Бенедикт, до медни (Cu+) съединения, които се утаяват като неразтворим червен меден (I) оксид (Cu2O).

За да се тества за наличието на монозахариди и да се намалят дизахаридните захари в храната, пробата от храната се разтваря във вода и се добавя малко количество реактив на Бенедикт. По време на водна баня, която обикновено е 4-10 минути, разтворът трябва да премине през цветовете на синьо (без редуцираща захар), оранжево, жълто, зелено, червено и след това керемиденочервена или кафява утайка (ако има такава). е висока концентрация има намаляване на захарта). Промяната на цвета би показала наличието на редуцираща захар.

Общите дизахариди лактоза и малтоза се откриват директно от реагента на Бенедикт, тъй като всеки съдържа глюкоза със свободна редуцираща алдехидна група след изомеризация.

Захарозата (трапезна захар) съдържа две захари (фруктоза и глюкоза), свързани чрез тяхната гликозидна връзка по такъв начин, че да се предотврати изомеризацията на глюкозата до алдехид или фруктоза до алфа-хидрокси-кетонна форма. Следователно захарозата е нередуцираща захар, която не реагира с реагента на Бенедикт. Въпреки това, захарозата индиректно дава положителен резултат с реагента на Бенедикт, ако се нагрее с разредена солна киселина преди теста, въпреки че се модифицира по време на това третиране, тъй като киселинните условия и топлината разрушават гликозидната връзка в захарозата чрез хидролиза. Продуктите на разграждане на захарозата са глюкоза и фруктоза, като и двете могат да бъдат открити с реагента на Бенедикт, както е описано по-горе.

Нишестетата не реагират или реагират много слабо с реагента на Бенедикт поради сравнително малкия брой редуциращи захарни части, които се срещат само в краищата на въглехидратните вериги. Други въглехидрати, които предизвикват отрицателен ефект, включват инозитол.

Реагентът на Бенедикт може да се използва и за изследване на наличието на глюкоза в урината, чиито високи нива са известни като глюкозурия. Глюкозурията може да е показателна за захарен диабет, но тестът на Бенедикт не се препоръчва или използва за диагностициране на гореспоменатото състояние. Това се дължи на възможността от реакция, при която наличието на други редуциращи вещества като аскорбинова киселина, лекарства (леводопа, контрастът, използван при радиологични процедури) и хомогенна киселина (алкаптонурия) създават фалшив положителен резултат.

Тъй като цветът на получената утайка може да се използва за определяне на количеството захар, присъстващо в разтвора, тестът е полуколичествен. Зеленикава утайка показва концентрация от около 0,5 g%. жълтата утайка показва концентрация от 1 g%. оранжевото показва концентрация от 1,5 g%. и червеното показва концентрация от 2 g% или повече.

Състав и подготовка

Разтворът на Бенедикт е наситено син. Това е водно-алкална смес от CuS04 и натриев цитрат. Натриевият цитрат действа като комплексообразуващ агент, който служи за поддърж